За какво ще бъде този постинг? За това, че понякога правим решения в сърцата си, но не винаги те са правилни и последиците много често не ни харесват и в крайна сметка никой освен нас не ни е виновен за положението, в което изведнъж сме се озовали. Ето защо човек трябва да е внимателен не само да прави решения, но и какви решения прави...

Понякога трябва да вземем решение! Но ние избираме да отложим този момент, мислейки си, че ще вземем необходимото решение по-късно. Всъщност, когато не вземем решение да направим нещо, ние пак взимаме решние - решение да бездействаме, да не правим нищо. В този ред на мисли стигнах до извода, че ако не пристъпваме към Бог, ние отстъпваме от Него. Средно положение няма. А ако има - то би било най-неблагоприятното за нас, защото спомнете си какво е записано в Откровение 3:15-16:

Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Друг стих в тази насока е Осия 11:7: "Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи." Бог говори, че хората Му, народът Му отстъпва от Него и то как отстъпва, решително отстъпва.

Но да не забравяме, че "праведният ако седем пъти пада, пак става" (Притчи 24:16). Кой не греши, не прави грешки, не пада понякога? Но, слава на Бога, всеки от нас може да се изправи, благодарение на Исус. Той ни каза, че "както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син" (Йоан 3:14).

Изключително интересна картина във връзка с взимането на правилни решения ни е представена в Даниил 1 гл. Там се казва, че "Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни." Славейковият превод превежда този стих "Даниил тури в сърцето си..." Има разлика между тези две български думи, затова ние на първо място, трябва да разберем какво иска Бог от нас и да го турим в сърцето си, и след това да изберем Бог и волята Му пред нашата воля, да решим в сърцето си да следваме Бог и тогава, каквото и да стане, нашите решения, бидейки съобразени с Бог, с волята Му, с духа Му, няма как да не са качествени.

Ето 4 основни причини, поради които Божиите хора вземат понякога некачествени решения:

1. Безразличие - безразличие към Божията воля, към християнския ни живот, дори и към самото спасение. Поради това безразличие в Осия 11:7 се казва, че "никой не се старае да се изправи". Релевантен е и горепосочения стих от Откровение за лаодикийската църква.

2. Измама - примерът е отново с Даниил. Става въпрос за измамата проклятията да се считат за благословения и благословенията - за проклятия. Даниил знаеше, че царската трапеза, която беше приготвена за него включваше идоложертвено, включваше свинско месо (което евреите нямат право да ядат) и в същото това време, докато всичките му сънародници бяха в плен и гладуваха, той не каза "Алелуя, Господи. Въпреки плена, Ти си промислил за мен и каква хубава трапеза си Ми осигурил". НЕ! Но той реши в сърцето си да не се осквернява.

3. Обстоятелствата - заради тях понякога не взимаме правилни решения, но понеже Даниил имаше правилно разбиране и въпреки, че имаше заповед от царя да се храни с тази трапеза, той не го направи, защото беше вече го решил в сърцето си. Затова и Бог му отвори врата (коя е тази врата - благоразположението на главния скопец). Но наистина важно е да имаме правилно разбиране, а ако го нямаме, нека искаме от Бога мъдрост, според както ни е писал апостол Яков, но да просим с вяра, без да се съмняваме ни най-малко и Бог ще ни даде мъдрост, ще ни даде разбиране.

4. Ако други хора са потърпевши от нашите решения. Ситуацията наистина е много трудна и затова изисква да се уповаваме на Бога, да решим в сърцата си, че въпреки всичко, ще следваме Него и Бог ще ни даде мъдрост как да постъпим. Несъмнено.

След като сме взели правилното решение и сме избрали да следваме Бог, да вършим Неговата воля, има 2 варианта пред нас:
1) или да бъдем издигнати, както се случи и с Даниил и приятелите му, за които се казва, че нямаше подобни на тях и те бяха "десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство". Впрочем не стана ли същото и с Йосиф в Египет?
2) или да пострадаме - това е алтернативата. Да не забравяме през какво трябваше да преминат по-късно приятелите на Даниил Седрах, Мисах и Авденаго, на които бе изрично заповядано да се поклонят на златния идол. Те не го направиха и заплашени с това да бъдат хвърлени в огнената пещ, отвърнаха на царя:

Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.
Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

Е, и? Той ги хвърли вързани тримата, а после видя, че вътре са не трима вързани, а четирима - отвързани и четвъртият прилича на син на боговете. Това е така, защото сам Исус беше с тях. И те бяха невредими. И тогава вавилонският цар прослави Бог. Много подобен случай, специално според мен, е един случай в Корея, когато в една пропаст са били поставени един пастор, жена му, заедно с децата му. Имали са 2 възможности - да се отрекат от Бог, за да спасят живота си или да бъдат заровени с пръст. Пасторът за малко време се замислил, но жена му го насърчила, че още същата вечер ще вечерят с Царя на царете и в крайна сметка те не се отрекли от Христа, но били заровени. Убити заедно с децата им. Този случай само ми напомня, че който иска да спаси живота си (душата си) ще го изгуби, а който загуби жовота си за Бог, той ще го спаси. Откровение 2:10 казва: "Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота." Но истината, че и в двата случая, след като си взел правилното решение, според Божията воля, Бог ще бъде прославен. Алелуя!

Затова да не се оскверняваме, но да решим да турим в сърцата си Божията воля. За Негова слава. Амин.