Тема за размисъл:

"А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът.     Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията." (Марк 13:7-8)

Ако сте от София и ако не сте си били легнали вече да спите около 22:08 тази вечер на 15.11.2008, то вие сте усетили труса от 4 по Рихтер, който усетих и аз. Аз няма да ви информирам за епицентър, сеизмологична дейност и т.н., защото най-вероятно вече сте прочели това в новинарските сайтове или сте го гледали по телевизията. Все пак аз искам да споделя това, което усетих лично.

Точно разглеждах спортни сайтове, когато имах чувството, че трамвай минава точно до блока. Да, но до нас трамваи няма! Понякога на човек му трябва малко повече време, за да може като възприеме информацията да я осмисли правилно. Но точно към края на тези 4-5 секунди силен тръс (на 3 етаж съм, но ми се стори силен) аз вече бях осмислил всичко и само си казах "Господи, моля Ти се..." и трусът спря. Не, не искам да кажа, че благодарение на това е спрял труса, но... просто накара ме да се замисля колко всъщност съм неподготвен за това, което има да стане. Понеже "тия неща са само началото на страданията". Аз постоянно разсъждавам от гледната точка "Ооо, това не ме засяга мен, вече 2000 години не е дошло Второто пришествие, вероятно ще е много много след като си умра и то стар". Сега виждам, че това не е правилно, защото Бог ни предупреди: "Бдете!". Той ни каза, че трусове ще има, но да не се смущаваме. Е... аз обаче се смутих. Не бях подготвен, не бдях. Ще си кажете, това е най-обикновено земетресение и такива ще има още много. Да, може би сте прави, но аз мога да ви кажа, че това е най-обикновено предсказание, което се сбъдва и то от доста време насам и останалите предсказания има да се сбъднат също. Кога ще дойде обаче края на света, не знам, както впрочем не знае и никой друг, освен един - Бог. Затова аз мисля да се хвана здраво за Неговото Слово и да преосмисля гледната си точка (а каквото има да става, ще става; да, надявам се светът да ме надживее с мноооого много години, но във всеки случай - аз съм длъжен да бдя).

  "Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),     да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.   А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете." (Марк 13:35-37)